За България



Основни Данни

Площ – 110 993,6 кв. км
Население – 7 973 673 души (2001 г.)
Столица – София
Официален език – български
Азбука – кирилица
Религия – вероизповеданията са свободни. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.
Национален празник – 3 март – Освобождението на България от османско владичество (1878 г.)
Парична единица – лев
Административно деление – 28 области, наименовани на областните си центрове.
Държавно устройство– парламентарна република с еднокамарен парламент (Народно събрание) от 240 народни представители с четиригодишен мандат. Държавен глава на републиката е президентът, избиран за срок от пет години. Централен орган на изпълнителната власт е Министерският съвет.
Релеф – разнообразен. Средна надморска височина – 470 м. От територията на страната 31,5 % са низини (до 200 м н.в.), 41 % – равнини и хълмисти земи (200 – 600 м н.в.) и 27,5 % – планини (600 – над 1600 м н.в.).
Климат – умереноконтинентален с черноморско влияние на изток и средиземноморско – на юг.
Води – реки (главни реки са Дунав, Марица, Места, Струма, Искър, Янтра); топли и студени минерални извори (над 600); езера – крайбрежни (някои с лечебна минерална кал) и ледникови (в планините Рила и Пирин).
Растителен и животински свят – изключително разнообразен. За опазване на флората и фауната в България действа Закон за защитените територии, по силата на който в страната са определени категориите национален и природен парк, резерват и поддържан резерват, природна забележителност, защитена местност.
Икономика – България е асоцииран член на Европейския съюз (ЕС) от 1992 г. През 1997 г. е подписано споразумение с Международния валутен фонд и Световната банка за икономическа стабилизация и осъществяване на икономически реформи в страната. Въведен е валутен борд. Националната парична единица е фиксирана към еврото. Провежда се структурна реформа за постигане на икономически растеж, действаща пазарна икономика и за създаване на условия за навлизане на чуждестранни инвестиции в страната.
Транспорт – железопътен, автомобилен, въздушен и воден
Международно автомобилно обозначение: BG
Международен телефонен код: +359
Официални символи на Република България
Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу.
Легендата свързва произхода на трите цвята с цветовата символика на древната българска войска. Лявото й крило се отличавало с бели лентички на копията, дясното – с червени, а в средата била разположена елитна войска със зелена лента – традиционният за владетеля цвят. За първи път така трибагреникът е използван от Първата българска легия на Георги Раковски (1861 г.). По силата на Търновската конституция (1879 г.) трибагреникът – бяло, зелено, червено, е утвърден за национално знаме на България.
 Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на средновековни български владетели, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви “Съединението прави силата”.


Химн на Република България
 
        Горда Стара планина,
        до ней север се синей.
        Слънце Тракия огрява
        към Пирин пламеней родино.

        Мила родина,
        ти си земен рай,
        твойта хубост, твойта прелест
        ах, те нямат край.

        Хайде братя българи,
        към Балкана да вървим.
        Там се готви бой юнашки,
        за свобода, правдини.


        Паднаха борци безчет
        за народа наш любим,
        Майко, дай ни мъжка сила
        пътя им да продължим.

        Дружно братя българи,
        с нас Москва е в мир и бой,
        партия велика води,
        нашият победен строй.

      Припев:

        Мила Родино,
        ти си земен рай,
        твойта хубост, твойта прелест,
        ах, те нямат край.



История на Град Балчик
Мястото е населено още от йонийци през V в. пр. Хр. Основаното от тях селище се наричало Круни или Крунои, заимствано от по-ранни тракийски селища наблизо. Името на града идва от старогръцката дума “извори”, тъй като тук бликат множество карстови лечебни води. По-късно градът е преименуван в Дионисополис, на името на бога на виното и веселието Дионис. Някои смятат, че е наречен така, заради изхвърлената от морето статуя на Дионис. Тук са сечени монети с образа на този бог и до началото на новата ера градът е най-важният център на Северното Черноморие след Одесос (дн. Варна). След много нападения по време на Римската империя градът запада, а по-късно става част от България. През XIII-XIV век се измества към естествено укрепения Джина баир. Става владение на болярина Балик и оттам го наричат Балчик. След Кримската война (1853-1856) градът процъфтява и става голям център в търговията с жито. След Балканската война през 1913 г. е включен в границите на Румъния. Поразена от красотата на природата тук, кралица Мария построява дворец и ботаническа градина, параклис и цял комплекс от вили за румънските аристократи. Градът се превръща в модерен за времето си курорт. След 1940 г. Балчик отново е в българска територия. 


История на Град Варна
Варна има хилядолетна история. Заради чудесното местоположение и добра видимост (почти 270 градуса), на малкия нос, където днес се намира морската гара, е съществувало древно тракийско рибарско селище на племето корбизи.

През VI в. пр. Хр. тук възниква гръцки полис на милетски колонисти и преселенци под името Одесос. Градът се оформя като рибарска и земеделска колония, а през V в. пр. Хр. става истински търговски център. До римско време бил почитан главно тракийският бог Дарзалас, а не характерните по това време култове към Аполон и Дионис. В чест на Дарзалас били устройвани мистерии, шествия, игри и състезания, за които свидетелстват старогръцки и римски извори.

Дълго е обсаждан от Александър Македонски в средата на IV в. пр. Хр., но обсадата е вдигната и градът става автономен в неговата империя. Въстава и се освобождава по времето на Лизимах, като отново придобива първостепенно значение по Северното Черноморие. До I в. пр. Хр. е свободен полис, сече монети с образа на своя бог-покровител. Завладян от легионите на Марк Лукул, става важен римски регионален център. Тук отсяда и големият епически поет на Рим Овидий по пътя към гр. Томи (дн. Кюстенджа в Румъния), където заминава в изгнание.

Постепенно Одесос отстъпва първенството в областта на Марцианополис (дн. Девня), построен от император Траян. Завладяван и опустошаван неколкократно при варварски нашествия, той ту влиза, ту е извън границите на Византия. През IX век вече се нарича Варна. Предполага се, че името е донесено от конните народи от Централна Азия - топоним и хидроним в Индия (реката, която се влива в Ганг при Варанаси), както и понятието каста (цвят). След многобройните войни между България и Византия градът влиза трайно в пределите на България в началото на XIII в. при цар Калоян. В отбранителната му система са построени три крепости - на нос Галата, на нос Св. Димитър, и третата - наречена Петрич - при Белославското езеро.

Въпреки добрата си отбрана градът пада в ръцете на турците през 1391 г. и бързо запада. През 1444 г. по време на похода на полския крал Владислав III Ягело (Варненчик) и на унгарския войвода Янош Хунияди, градът е обсаждан от рицарите. Въпреки че хвърлят всички сили в боя, войските на християнската коалиция претърпяват пълен разгром. Младият крал Владислав загива. В негова чест е издигнат мавзолей от жителите на Варна. С течение на времето градът придобива все по-ориенталски вид. Заселват се много турци. Издигат се джамии, конаци, турски бани. Строежът на църкви за дълго време е строго забранен. Варна става силно укрепена крепост, която пази североизточните граници на Османската империя и е важен търговски и занаятчийски център. По времето на Руско-турската война от 1828 г. крепостта пада, руските войници превземат града и известно време го държат в свои ръце. В следващите десетилетия започва подем на народностното съзнание, строят се училища, читалища, църкви.

През 1878 г. Варна окончателно е освободена от турска власт и става най-важният български пристанищен град. В края на XIX век се свързва с железница със София. Създават се много фабрики, развива се промишленият риболов. Варна бързо се обособява и като морски курорт, повлиян от европейската мода в архитектурата и водния транспорт. Строят се увеселителни заведения и почивни домове, Варна става любимо място за българския културен елит.

За кратко време градът е преименуван на Сталин. След 1956 г. връща старото си име.

Варна става център на Северното Черноморие и е отправна точка при проектирането и строежа на множеството курорти около нея. Развиват се морските професии - от риболова до трансфера на стоки между Изтока и Запада. Днес е промишлен град, третият по големина в България след София и Пловдив.